Имиджът на крайнодясната Френска партия на националния фронт започва все повече да се превръща в просто още една партия с пронационалистически идеи. В анкета 47% от анкетираните не смятат партията Национален фронт за заплаха за демокрацията. За разлика от тях повече от 70% от хората, анкетирани през 1990-те години, са гледали на Националния фронт като на опасен. Поради това тя натрупа достатъчно подкрепа и разбиране от избирателите, за да се утвърди днес като третата по големина политическа партия във Франция.
Следователно тези резултати предполагат известно „нормализиране“ на крайно дясната партия. Като допълнение към причините, поради които той успя да получи повишена подкрепа, поддръжниците на други мейнстрийм десни партии във Франция в много аспекти промениха възгледите си за Националния фронт от опасни до доста мейнстрийм идеологически. Това предизвиква очевидния, заплашителен въпрос: има ли толкова тънка линия между други десни партии с консервативни възгледи и Националния фронт, който в основата си е създаден като крайнодясна, ксенофобска институция?
Една от основните причини за това е смяната в ръководството на Националния фронт. В продължение на години тя беше под ръководството на нейния основател Жан-Мари льо Пен, чиито крещящи крайнодесни възгледи за това какво представлява френският национализъм тероризираха онези, които го виждаха като значителна заплаха. Това се случи особено на президентските избори през 2002 г., когато той беше близък претендент да бъде избран.
Днес ръководството на партията е под ръководството на дъщерята на Льо Пен, Марин Льо Пен, която се смята за представител на патриот от дясното, който представлява привързаност към традиционните ценности. Мнозина се присъединяват към нейните възгледи, но не и решенията, предложени от нейната партия по въпросите на имиграцията, приемането на религии извън християнството, други култури и т.н.
За чест на Марин льо Пен, тя успя да промени в значителна степен суровия образ на крайно дясната партия и да го смекчи, като същевременно запази същия философски и идеологически възглед за своята партия. Резултатът е, че тя успя да привлече много повече жени и млади поддръжници и демонстрира, че нейната партия може да върви напред в крак с времето.
Партията на Националния фронт премина от партия, поддържана предимно от селските общности и фабрични работници, към партия, която днес има голяма подкрепа сред млади студенти и висшисти, които се чувстват застрашени за бъдещето си в настоящия мрак и обреченост на френската икономика и пазара на труда. Аргументът тук, разбира се, е, че чужденците са се заселили във Франция и са били наети на работни места, които биха могли да бъдат достъпни за „французите“.
Партията на Националния фронт заобиколи това, което представлява „френскост“ през годините и е ясно, че този традиционен възглед за това какво може да бъде това е по същество някой, който е от европейски произход и християнска вяра. Следователно има пълно и абсолютно пренебрежение към всяка друга културна група от която и да е друга религия, без зачитане на това дали са родени и израснали във Франция и притежават френско гражданство или не. За да се легитимират техните дефиниции за това какво е различно в културните и религиозните групи, които не съответстват на възгледите на Националния фронт за това как трябва да изглежда френското общество, беше поставен голям акцент върху облеклото, хранителните навици, молитвата и т.н. особено на мюсюлманските и еврейските общности. Освен това, позиционирайки се като антиевропейска партия, Националният фронт има възгледи за доста изолационистка Франция, което в днешната Европа и глобалната икономика е нереалистично, непрактично и просто погрешно.
Ако икономиката на Франция не беше в затруднено положение от години и ако не беше с най-високото си ниво на безработица днес, щеше да е интересно да се види дали десният изолационистки дискурс на Националния фронт би могъл дори да прояви интерес към страна, която като цяло е основана на принципите на толерантност и либерализъм и се гордее с такива принципи. Идеологията на самата основа на Франция, „Свобода, братство, равенство“ изглежда някак си е заобиколила партията Национален фронт, която удобно я пренебрегва и избира да я забрави.
Въпреки това, това, което може да се види, е доста успешна стратегия на Марин Льо Пен да хуманизира и модернизира партията си и да я отдръпне от нейния „политически некоректен“ имидж, превръщайки я в една за обикновените работещи френски мъж и жена. В това се крие опасността. Правейки това, тя успешно утвърждава партията си като видна, мейнстрийм, когато в основата си идеите й са всичко друго, но не и онова, което трябва да бъде просто и мейнстрийм, а тези, които я подкрепят, не успяват да признаят опасностите, които всъщност представлява за либерала , демократично общество като Франция.
