Коментарий по тази темапреподавателя факултета по международни отношения Университета им. Ататюрка, доктора на науките Джемиля Догача Ипека.
През последните години отношенията между Турция и Германия останаха доста напрегнати, заедно с тях в последно време се появиха сигнали за тяхното нормализиране. В тази програма ние анализираме турецко-немецките отношения в последните събития.
От гледна точка на отношенията на Турция с Германия за последните няколко години се понижиха до най-ниското ниво в последното ниво. Периодите на най-напрегнатите отношения, които са възникнали между две страни за цялата история, не са имали дългосрочен и систематичен характер, тъй като този, който има място за последните 3 години.
Спомням си, че нарушението на отношенията започна с новини, публикувани в списание Der Spiegel, за това, че Федералната разяснителна служба на Германия (BDN) през 2009 г. води телефонни разговори с висшите ръководители на Турция. Първият сигнал за явна криза стана това, че властите в Германия в отговор на стихотворението на немската сатирика Яна Бьомерманна през 2016 г., съдържащо оскорбления по адрес на президента на Турция Реджепа Тайипа Ердогана, не само не са провели разследване, но са излезли в защита на сатирика, аргументирайки своята позиция на защитата на свободите слова. След няколко месеца федералният парламент на Германия прие проект за така наречения геноцид на армян, по този начин по дипломатически отношения между двете страни беше нанесен силен удар.
В отговор Анкара отклони запитване за посещение на министъра на отбраната на ФРГ авиабаза Инджирлик, което настъпи отражение в иностарните медии. Правителството на Германия заяви, че решението на федералния парламент няма юридически обвързващ характер, но кризата продължава да набира обороти.
Германия необяснимо направи стъпки, насочени срещу Анкари в нейната борба с терористическите организации на ПКК и FETÖ. Страната прие на своята територия членовете на тези терористически организации и отклони запитванията за тяхното привличане към съда. Привлече вниманието, че Берлин, който, както е известно, не подкрепи Турция в борбата срещу терористическите организации, не изпитваше повече необходимост да скрива своята антитуристическа дейност.
Берлин не изрази друга реакция и във връзка с предпринятата в Турция на 15 юли 2016 г. опитът на преврата. Не имея на това никакви основания, той отказа да екстрадира частните към преврата на лицата, приняв ги на своята територия. Данните обстоятелства създадоха впечатление, че позицията на правителството на Германия, която би била в отношението на правящите партии на справедливостта и развитието, прераснала в недоброжелателната борба. Така, след опити за превръщане Германия предостави около 900 бивши служители на MID и армии на Турция. Независимо от искането на Турция за екстрадицията на терористите, представляващи заплаха за сигурността, съдебните инстанции на Германия твърдят, че Турция се опитва да даде на опозиционерите и продължава да използва Интерпол с лоши цели.
През юли 2016 г. Германия не издаде разрешения за провеждане на президента на Турция Реджепом Тайипом Ердоганом чрез телеконференции на предвиборния митинг в страната, което доведе до поредната ескалация на напрежението в двустранните отношения.
Германските власти твърдят, че Турция в борбата срещу тероризма ограничава правата на човека и не придава необходимото значение на демократичните принципи. При това пребиваване ни немска, ни чуждестранна преса не нарича «антидемократичен» това, че Германия не предприема действия срещу расистской и дискриминационной практики в отношенията на турците в тази страна, и това, че структурите за сигурност и съдебните инстанции закриват разследването.
Судебното разбирателство по делото за «Национал-социалистическото подполе», станало причина за гибели на турецки граждани, също демонстрира странности на съдебната система на Германия. По време на практика беше доказано, че десетки турки са били убити при подкрепата на действащите в страната нацистки групировки, но към бяха привлечени само няколко отговорни длъжностни лица от долния ранг, при това не е открита престъпната структура, която подкрепя процеса на утвърждаване, че правителството на Германия е в защита на подсъдимите .
Между тези тенденции на напрежение в отношенията се промениха проблемите, възникнали в обеите страни със САЩ. Извикващият недоволство подход на президента на САЩ Доналда Трампа в сферата на икономиката и сигурността, съдействал в близост до Анкари и Берлина. Икономическата турбулентност, предизвиканата волатилност на валутния курс в Турция и вероятността, че банковият сектор в Европа може да се окаже под въздействието на цепните реакции, съдействаше на това, че Германия заня протурната позиция. Тези събития откриха необходимостта от сближаване на две страни-съюзници с НАТО в условията, когато САЩ поставиха под въпрос своите задължения пред съюза.
Последният пример беше посещението на финансовия министър на Германия Олафа Шолца, осъществено в тази неделя съвместно с френската колегия в Турция. В хода на проведените преговори беше изразена позиция в полза на развитието на търговските отношения, а също и готовността на Германия да окаже подкрепа на Турция за осигуряване на икономическа стабилност по време на валутни плащания. В качеството на подобен пример можете да посочите среща в Идлибу, която преди седмица прессекретарят на президента на Турция Ибрахим Калин проведе в Стамбул с представители на Германия, Франция и Русия: възможната операция в Идлибе включва едно от водещите места във външната политика на Германия, така както може да привести с миграционната вълна.
Турция с един от давните европейски съюзи – германския съюз – свързва многостранните отношения, включващи в себе си политиката, икономиката, военната и гуманитарната сфера. Их отношенията имат по-голям мащаб в сравнение с многото пригранични страни на Турция. Наряду с взаимни визити на висшето ниво, по традиция между две редовни страни се осъществяват контакти на техническото ниво. Това, че страните тесно взаимосвързани, а също и многостранността на техните двустранни отношения, не са в себе си едновременно и възможности, и изпитвания. С цел преодоляване на проблема и нормализиране на отношенията между Турция и Германия е важно да се поддържат отворени канали за диалог. Така, отстъпка в двустранните отношения, причинена по време на общи рискове, стана причина за това, че Турция отново се появи с посилката в рамките на последния процес на преговор по влизането в ЕС. При това растущите външнополитически рискове изискват от Германия провеждане на по-внимателна политика в отношението на Турция.
